Военнополитическата обстановка в света е обект на значителни промени, произтичащи от активизиране на съветско-американския диалог, развитието на перестройката в СССР и динамичните вътрешнополитически и икономически процеси в страните от Източна Европа. Мерките, които Съветския съюз предприема в политическата и военна област, способстват за намаляването на напрежението в света.

Въпреки заемането на конструктивни позиции по редица международни проблеми, от последно време военнополитическото ръководство на САЩ все още разчита на политиката, водена “от позиция на силата” и се стреми към военно превъзходство над СССР. В тази връзка Вашингтон разработва планове и полага усилия за придобиване и анализ на информация за вътрешнополитическите, икономически и военни реформи в нашата страна и останалите страни-членки на Варшавския договор, търсейки начин да оказва пряко и косвено влияние върху тях. По оценки на западни експерти, в дадените условия от решаващо значение се оказват мероприятията на администрацията на президента Дж. Буш, насочени към подобряване на ефективността на американските разузнавателни служби, чието ръководство продължава да разглежда СССР като свои основен противник.

Засилването на разузнавателните действия срещу СССР и неговите съюзници се обуславя от стремежите на Вашингтон да разполага с навременна и достоверна информация за развитието на програмата за конверсия на съветската военна промишленост и нейното влияние върху военния потенциал на страната като цяло. Да подготвя разузнавателното обезпечаване на съветско-американските договорености за контрола над въоръженията и да разшири, в максимална степен, мащабите на разузнавателните задачи и пропагандно-подривната дейност в новите условия, настъпили в Съветския съюз и страните от Източна Европа.

Засиленото внимание към разузнаването е продиктувано и от задълбочаващият се процес на разпространение на ядреното оръжие и средствата за неговото разполагане, развиващ се в някои страни на “третия свят” и появата на световната арена на нови “силови центрове”, като Япония, Китай и останалите бъдещи политически и икономически съперници на Съединените американски щати.

По традиция, разузнаването заема изключително важно място в системата от държавни институции на САЩ и оказва все по-голямо влияние върху формирането и реализирането на вашингтонския военнополитически курс. Идването на власт на републиканската партия през 80-те години даде допълнителен тласък на разузнавателните служби в план на техния количествен ръст и качествени характеристики. При администрацията на Рейгън (продължила осем години), техния бюджет нарасна 2,5 пъти и достигна 25 милиарда долара, а по оценка на американския печат, числеността на разузнавателните органи на страната достигна 200 000 души. В бюджетните си планове, администрацията на Дж. Буш увеличи издръжката на разузнаването до 30 милиарда през 1990 година, като повече от половината от тези средства ще бъдат изразходвани за провеждане на мероприятия срещу СССР и страните от Източна Европа. В допълнение към този факт, вестник “Лос Анджелис Таймс” (април 1990 година) нарича заделените средства “бюджет от времето на студената война, който игнорира новите реалности”.

Демократизацията и все по-очевидната откритост на съветското общество се възприема от разузнавателните служби на САЩ като благоприятна възможност за активизиране на антисъветската дейност. Позовавайки се на влиятелни американски кръгове, през март 1990 вестник “Бостън Глоуб” описва предстоящата шпионска дейност срещу Съветския съюз като “обхващаща всички възможни форми – от анализа до тайните операции и вербуването на агенти”. При това, както отбелязва вестникът, тези планове не срещат никакво възражение от страна на политическата власт. Федералното бюро за разследване ще увеличи своята агентура два пъти; нейната задача ще се състои в следене на дейността на представителствата на СССР и неговите съюзници на територията на САЩ.

Може да изглежда парадоксално, но ръководителите на американските специални служби свързват положителните тенденции на международната арена с “новите заплахи” за националната сигурност на САЩ и се опитват с тях да оправдаят нуждата от по-нататъшно разширение на своите ведомства. По думите на директора на ЦРУ, У. Уебстър, “.. днес нуждата от разузнаване е много по-голяма. Успоредно с изглаждането на “острите ъгли” по света, заплахите срещу които сме изправени стават все повече; те са все по-многообразни и трудно предсказуеми”. В доклада на министъра на отбраната, Р. Чейни, до президента и конгреса (януари 1990) се подчертава необходимостта от “..разширяване на възможностите на разузнаването да събира и обработва информация” в днешната бързо променяща се обстановка.

За възникването “безпрецедентни очаквания от разузнавателните служби и програми” свързани с промените, настъпващи в света, говори и президентът Дж. Буш в своя доклад от март 1990 година озаглавен “Стратегията на САЩ в сферата на националната сигурност”. В него Буш поставя акцент върху необходимостта да бъдат насочени усилията на разузнаването към възникващите нови въпроси, а именно икономическите, който – (според него)  “стоят в основата на много от политическите и военни промени, които настъпват в комунистическия свят”. Говорейки за задачите на контраразузнаването президентът заявява, че “усилията на враждебните разузнавателни служби в близко бъдеще надали ще намалеят, а може даже и да се увеличат“.

Както всички предишни, така и днешната администрация декларира намерението си да разполага с едно високо професионално и политически неутрално разузнаване. Лозунгът: “разузнаване извън политиката” отразява един широко разгласяван принцип на американските разузнавателни служби, който продължава да бъде нарушаван. На практика политиците взимат решенията, а след това очакват от разузнаването да им предостави * факти, в подкрепа на тяхната правилност!

Засилването на ролята на разузнаването във формирането на външната политика на САЩ е подкрепено и от факта, че Дж. Буш се ориентира добре и се е научи да ползва големите възможности, които му предоставят разузнавателните органи, още когато заемаше поста директор на ЦРУ, а по-късно и вицепрезидент в администрацията на Рейгън. Той продължи тенденцията да се набират и назначават опитни представители на специалните служби на ключови длъжности в администрацията. Така например, след реорганизацията, в апарата на Съвета за национална сигурност (СНС) ръководните постове в редица регионални и функционални групи бяха заети от бивши разузнавачи. Помощник на президента по въпросите за националната сигурност стана кадровият разузнавач, генерал-лейтенант Б.Скоукрофт, а негов заместник – бившият началник на информационните служби в ЦРУ, Р. Гейтс. Последният, който бе един от ръководителите на Централното разузнавателно управление откровено заявява, че ведомството му има намерение “не само да не съкращава задействаните разузнавателни механизми срещу СССР, но и да повиши качеството и обективността на аналитичната работа по отношение на СССР и неговите въоръжени сили”.

 ”Структура на американската разузнавателна общност”

В Съединените щати действа една сложна система от разузнавателни служби, която е нещо като конгломерат от организации към различни федерални ведомства, наричащ себе си “разузнавателна общност” (диаграма 1). Системата е създадена на база Закона за националната сигурност от 1947 година и с течение на годините се превърна в мощно и ефективно средство за разузнавателното обезпечаване на вашингтонския военнополитически курс. 

В състава на “разузнавателната общност” влизат: ЦРУ, ФБР, разузнавателните служби на ред граждански ведомства (държавния департамент, министерството на финансите, министерство на енергетиката, управлението за борба с наркотиците), както и разузнавателните органи на Пентагона: Разузнавателно управление на министерството на отбраната (РУМО), Управлението за национална сигурност (УНБ), разузнаването на министерствата на сухопътните войски, ВВС и ВМС, националното Управление за въздушно и космическо разузнаване (НУВКР).  На практика, по обем и важност на добиваната информация военното разузнаване е основното звено в “разузнавателната общност”.

За по-ефективното управление на “разузнавателната общност” е уредена длъжността “директор на централното разузнаване“, която по съвместителство заема директорът на ЦРУ. Той е пряко подчинен на президента на СНС – (президент, вицепрезидент, държавен секретар и министър на отбраната) и координира работата по събирането, обработката и разпределението на информацията, ръководи работата по изготвянето на бюджета за цялото разузнаване и го представя на президента и пред конгреса. (Бюджетът за “разузнавателната общност” е засекретен и не влиза в бюджета на министерството на отбраната). Към директора на централното разузнаване е назначен и работи щаб, който (според данни от печата) се състои от около 250 сътрудници на военното разузнаване и ЦРУ. Разходите за поддръжката на този щаб възлизат на 25 милиона долара. В системата на директора на националното разузнаване действа и „съвет за национално разузнаване”, които е зает (преди всичко)  с изготвянето на национални разузнавателни анализи и оценки за нуждите на висшето военнополитическо ръководство на страната.  Съветът е изграден от групи от така-наречените „офицери от националното разузнаване” – специалисти, всеки от които отговаря за подготовката на аналитични материали за географския регион, за който отговаря или за раздел от военнополитическата и икономическа дейност на разузнаваните страни на база придобитите данни, постъпващи от всички разузнавателни органи на САЩ.

Президентът на СНС формулира приоритетите и основните годишни задачи пред разузнаването. Тези задачи биват формулирани по-подробно на ниво междуведомствени групи и комисии към СНС. Официално, контрол върху дейността на разузнаването упражнява специален „президентски надзорен съвет” и „консултативния съвет за външно разузнаване”.

Според Закона за надзор върху разузнавателната дейност от 1980 година, информацията придобита от проведените операции на “разузнавателната общност” може да бъде представяна в конгреса единствено на „постоянния комитет по разузнаването” към камарата на представителите и на „специалния комитет” за разузнаване към сената. От съображения за сигурност, обаче, даже и те не винаги получават пълната информация за проведените тайни операции и имат правото, дадено им от президента на САЩ, да се запознаят само с най-важните от тях, (но не по-рано от 48 часа след тяхното провеждане!), които могат да се окажат в ущърб на междудародния авторитет на САЩ (в случай на неуспех)!!!

Поради множеството международни скандали свързани с името му, Централното разузнавателно управление е най-известният разузнавателен орган на САЩ и нещо като ядро на “разузнавателната общност”. Управлението изпълнява задачи свързани с: добиването, анализа и разпределението на информация за чужди държави; провежда задгранични операции с одобрението на президента; изработва множество оценки специално за него и за висшето военнополитическо ръководство на страната. Експертите от това ведомство ежегодно организират изнасянето на над 1000 доклада пред различните комитети на американския конгрес. За да се избегне обсъждането на някои диверсионно-подривни операции в конгреса, за тяхното осъществяване ЦРУ нерядко ползва специалните подразделения на армията (акциите на “зелените барети” не се поставят за обсъждане от комитетите). При това, финансирането на подобни операции се осъществява за сметка на бюджета на министерството на отбраната.

В продължение на много години ЦРУ участва активно в провеждането на подривна дейност на територията на много страни, включително СССР и останалите страни от Варшавския договор, чрез оказване на разностранна помощ, имаща антикомунистическа насоченост, с цел дестабилизиране на обстановката и подкопаването  на съществуващите социално-политически системи. След публичното разобличаване на тази дейност, ръководството на САЩ създаде “Национален фонд за поддържане на демокрацията” – неправителствена организация, която – според “Асошиейтед прес” – независимо от името си, бива финансирана от федералния бюджет и се намира под контрола на ЦРУ. От момента на своята поява (1983 година) именно тя предоставя парични средства и печатарска техника на сепаратистките и националистически движения в страните от Източна Европа, а в последните години и в СССР. Според  публикувания в САЩ годишния отчет на този фонд, чрез определени „обществени организации”(!) през 1988 година той е предоставил на “независимите издатели” в СССР компютри и размножителна техника за 125 000 долара (през 1989 година сумата е 145 000). За оказване на помощ за “независимите демократически групи” в Латвия бяха заделени 27,5 хиляди долара. Подобна сума получи и “Центъра за освобождаване на естонските затворници на съвестта в СССР” (действащ в Швеция), който осигурява средства в помощ на “борците за човешки права” и независимата естонска преса. Двадесет хиляди долара бяха дадени и на някои “независими групи” в Украйна, като този списък може да бъде и много по-дълъг.

ЦРУ активно използва своите многобройни учреждения за работа под прикритие с цел добиване на образци от съветско оръжие и военна техника. По данни на вестник “Вашингтон пост”, само през последните няколко години американското разузнаване е изхарчило 250 милиона долара за провеждането на операции по придобиването на съветски оръжейни системи чрез страните от Източна Европа. ЦРУ се стреми и към ефективното използване на своите връзки в деловите кръгове на запад за създаване на надеждни канали за агентурно проникване в съветските военни, военно-научни, военнопромишлени и държавни учреждения. Според  съобщение на чуждия печат, в план на създалата се у нас вътрешнополитическа обстановка, за ЦРУ става особено привлекателна работата в сферата на различните действащи „съвместни предприятия”.

До голяма степен администрацията на Дж. Буш премахна ограниченията, наложени върху дейността на ЦРУ преди 15 години, за участието на това ведомство в заговори, целящи физическото ликвидиране на чуждестранни лидери. Според Бостън глоуб” (април 1990)  в ЦРУ е било взето решение, сътрудниците на организацията да имат правото да участват в операции по свалянето на чужди правителства, дори и при съществуването на “голяма вероятност” ръководителите на тези страни да бъдат физически ликвидирани.

За изпълнение на многото поставени задачи, ЦРУ разполага с най-големия брой щатни специалисти в рамките на “разузнавателната общност”. Според оценките направени от американските средства за масова информация, общият му постоянен числен състав възлиза на 18 хиляди души, (а ако бъдат включени специалистите, работещи по договори и сътрудниците на фирмите под прикритие броят им може да достигне 40 хиляди). Бюджетът на ЦРУ е в границите между 4 и 6 милиарда долара. Управлението разполага с голям брой фирми работещи под прикритие, като: авиокомпании, турговски дружества за внос/износ, издателства, търговски съдове; притежава контролните пакети на много акционерни дружества. По този начин, то има възможност да заобикаля закона и да снабдява различните движения със средства от своите “безотчетни” фондове.

В организационен план, ЦРУ се състои от секретариат, отдели към директора, четири главни управления. (Петото е управлението по планиране и координация и още не е окончателно формирано).

От описаните подразделения най-голямо е „Оперативното управление”. По оценка на западни експерти, в него работят около 8 хиляди специалисти, по-голямата част от които действат в състава на различните задгранични резидентури. В това управление влизат множество служби – (включително такива, които се занимават с тайни диверсионно-подривни операции, анализи и оценки, планиране и разработки) и оперативно-технически отдел, които организира поставянето на подслушвателна апаратура. В състава на управлението членуват и оперативните регионални управления, които ръководят работата на повече от 100 резидентури и стотиците им задгранични филиали. В допълнение, направлението което се занимава със събирането на разузнавателна информация на територията на САЩ, провежда разпити на хиляди американски граждани, върнали се от пътувания зад граница. В това отношение ЦРУ активно сътрудничи на израелското разузнаване “Мосад”, като в Израел двете структури провеждат разпити на бивши съветските граждани, преселили се да живеят в тази страна.

„Главното информационно управление” е едновременно и базово по отношение на центъра за национална разузнавателна информация в системата, ръководена от директора на централното разузнаване. В организационен план то се състои от няколко служби, пет регионални и пет функционални направления и има щат от 4 000 служители, от които повече от хиляда се занимават с аналитична работа. Главното управление обработва и подготвя огромно количество текуща и аналитична разузнавателна информация, предназначена за ползване от висшето военнополитическо ръководство на САЩ и отделните федерални ведомства, които (в една или друга степен) взимат участие във формирането на външната политика на Съединените американски щати.

„Главното научно-техническо управление” се занимава с новите средства за разузнаване, изучаването на състоянието и перспективите в развитието на задграничната наука и техника. Включените в неговия състав: управления за изследвания и разработки; радиотехническо разузнаване; разработки на конструкции и оперативно-техническо обезпечаване,  се занимават с разработването на нови системи за техническо разузнаване, провеждат съответните изпитания и разполагане, подпомагат работата на секретните постове за подслушване. На това управление е подчинен и Националният център за дешифриране на данните от въздушно-космическото фото-разузнаване, в което работят няколко хиляди военни и граждански специалисти. Центърът е съвместен орган на ЦРУ и военното разузнаване.

„Главното административно управление” - (5 хиляди служители) е отговорно за набирането и назначаването на кадрите, за финансирането и материално-техническото снабдяване на ЦРУ. То води професионалната подготовка, организира и обезпечава връзките с резидентурите и агентурния апарат.

ЦРУ извършва сериозна и обемна работа по привличането и задържането на висококвалифицираните специалисти в своята система и предприема мерки за тяхната специална защита. Така, благодарение на сериозните усилия на неговото ръководство, за защитата на личния състав на разузнавателните служби от несанкционирано разкриване през 1982 бе приет закон, според който виновните за разпространяване на сведения за който и да било сътрудник на разузнаването може да бъде осъден на лишаване от свобода до десет години и плащане на огромна парична глоба. Годишните пенсионни помощи за ветераните на това ведомство възлизат на почти 150 милиона долара. В него съществува вътрешноведомствена система за връчване на награди и отличия за добра работа и успехи в службата. ЦРУ се занимава активно с подбора на перспективни специалисти, които (по принцип) трябва да имат висше образование. Ежегодно, желаещите да работят в неговите структури наброяват около 150 хиляди души. Обявите за свободните работни места се публикуват в пресата, а от многобройните кандидати на работа биват приети не повече от 1500 човека.

Измежду другите федерални разузнавателни служби, членове на “разузнавателната общност” на САЩ, особено място заема „Управлението на разузнаване и изследвания” към държавния департамент, което се занимава с: обезпечаване на висшето ръководство с информация за военнополитическите, социологически, научни и други въпроси; отговаря за събирането на данни за политическите, военни и други деятели на различните държави. Управлението ръководи работата на разузнавателните апарати на почти 250-те американски посолства и други задгранични представителства, разпределя техните задачи и отговаря за работата на (денонощно работещият) център за събиране и обработка на разузнавателна информация. Подразделенията в неговия състав отговарят и за изучаване влиянието на военния потенциал на другите страни върху международните отношения, извършват анализ на хода на преговорите по разоръжаването, издават различни географски пособия и справочни материали в помощ на държавния департамент.  Според оценките на чуждестранните експерти, в това управление работят около 500 специалисти, а годишният му бюджет възлиза на 80 милиона долара.

„Федералното бюро за разследване” е главното оръжие на политическото разузнаване на САЩ. То влиза в състава на министерството на правосъдието и се явява основният контраразузнавателен орган на страната. Съвместно с ЦРУ, управлението извършва контраразузнавателна работа и зад граница. ФБР има 60 териториални управления, в които работят около 20 000 сътрудници, от които 10 хиляди оперативен състав. Повечето от тях са преминали военна служба. Годишният бюджет на бюрото надхвърля 1 милиард долара.

„Управлението за разузнавателно обезпечаване на министерството на финансите” събира официална, открита информация по икономическите, валутно-финансови въпроси и изучава икономическото състояние на другите страни. Отделни задачи в министерството на финансите биват поемани от секретната служба на САЩ (охраната на висшето ръководство) и данъчната служба. Общо в тези служби работят повече от 5 хиляди сътрудници, а годишният им бюджет надхвърля 120 милиона долара.

„Разузнаването на министерството на енергетиката” провежда анализ на информацията, касаеща развитието на ядрената енергетика в СССР и участва в разработването на системи за въздушно-космическо разузнаване за засичане на ядрени изпитания. То отговаря за организационната работа по оценяването на възможностите на отделни страни за произвеждане на ядрено оръжие и за разработване на нови ядрени технологии, наблюдава действията на страните, които доставят суровини за ядрено гориво.

„Управлението за борба с наркотиците” реализира своята дейност на територията на САЩ и зад граница по издирването и установяването на организации, занимаващи се с производството, контрабандата и търговията с наркотици, разкриването на маршрутите, по които те влизат в САЩ, както и пресичането на тяхната дейност. Управлението разработва стратегически оценки и дългосрочни прогнози в сферата на търговията с наркотици, има свое разузнаване за разкриване на финансовите връзки на отделните групировки, занимаващи се с тази дейност и търси да разкрие организациите, които се занимават с “изпирането” на спечелените наркодолари. То оказва помощ и на други страни в сферата на борбата с наркотичните вещества. В оперативен план, управлението е подчинено на ФБР. В него работят повече от 800 оперативни сътрудници, а годишният му бюджет възлиза на 20 милиона долара.

Ако ЦРУ, благодарение на постоянното внимание на средствата за масова информация, е получило широка скандална популярност, то главният компонент на американската «разузнавателна общност» – военното разузнаване, традиционно продължава да остава в сянка! В Министерството на отбраната е съсредоточена най-значителната част от силите и средствата на цялото разузнаване на Съединените Щати. Военното разузнаване владее най-големия информационен масив и е способно да решава основния обем от задачи за осигуряване на военно-политическото ръководство на САЩ с оперативна и аналитична разузнавателна информация. Достатъчно е да се каже, че според оценките на американските експерти, бюджетът за разузнаване на Министерството на отбраната възлиза до 85 процента от всичките разходи на «разузнавателната общност» на САЩ. Сферата на нейната дейност се разпростира от воденето на агентурна работа на териториите на други страни и използването на космическото и въздушното пространство – до безцеремонен контрол над личния живот на американските граждани. (През 1982 година с директива на министъра на отбраната № 5240 I-R беше потвърдено правото на подразделението за специални операции на армейското разузнаване, да контролира в интерес на своите цели кореспонденцията на американците в чужбина)! Не случайно Хенри Сатън в книгата си «Гръм от ясно небе» дава следната характеристика на служителите на военното разузнаване: «Момчетата от ЦРУ – в сравнение с военните разузнавачи бяха просто деца, безобиден футболен отбор от големите класове, изправен срещу банда от професионални обирджии».

В оперативен план военното разузнаване има почти пълна самостоятелност. В рамките на «разузнавателната общност» контролът на директора на централното разузнаване над нея фактически се свежда до осигуряването на координацията на нейната дейност с другите ведомства, утвърждаване и представяне за разглеждане от Конгреса бюджета на военните разузнавателни служби. През 1989 година за координация на дейността на всичките компоненти на военното разузнаване и контрол над планирането и реализирането на разузнавателните програми в рамките на Министерството на отбраната, беше въведена длъжността „помощник-министър на отбраната по разузнаването”.

В основата на военното разузнаване са: Разузнавателната агенция на Министерството на отбраната (РАМО), Агенцията за национална сигурност (АНС), Националната агенция за въздушно-космическо разузнаване (НАВКР), разузнавателните служби на министерствата на Сухопътните войски, ВМС и ВВС, а също и многобройните разузнавателни органи при специалните и обединените командвания от въоръжените сили на САЩ. (Виж схемата)!

Водещ разузнавателно-информационен орган е разузнавателната агенция на Министерствотот на отбраната, която едновременно с това е и висшия ръководен и координиращ орган на военното стратегическо разузнаване. Нейният директор ръководи всички добиващи и обработващи разузнавателни органи на Министерството на отбраната, отговаря за събирането, оперативната и аналитичната обработка на военната информация и я представя на министъра на отбраната и КНЩ (Комитета на началник-щабовете). Освен това, РАМО изпраща информация и в апарата на централното разузнаване за изготвяне на национални разузнавателни оценки. Според данни на американските експерти, в този орган влизат около 6 хил. военни и граждански специалисти, от които над 1000 работят зад граница в системата на службите на военните аташета (ВАТ). В рамките на Министерството на отбраната РАМО заема специално място. Например, съгласно решение на Конгреса тя не подлежи на каквото и да било съкращаване на щатовете в хода на всяка възможна реорганизация на въоръжените сили. В «интерес на сигурността» министърът на отбраната има право да не предоставя  конкретна информация за РАМО (организацията на нейната дейност, имената и званията на служителите и даже точните заплати) на никого, в това число и на комисиите в Конгреса, с изключение на самия президент на САЩ.

Директорът на  РАМО организира работата на своето ведомство с помощта на непосредствено подчинените му няколко отделни органа: (секретариат, отдел за изготвяне на разузнавателни програми, управление за сигурност и контраразузнаване, отдели на научни съветници, генералния инспектор, юрисконсулта и финансовия инспектор). Отделът за изготвяне на разузнавателни програми разработва съответните програми съгласно указанията на президента, министъра на отбраната и КНЩ, определя приоритетите на задачите и контролира тяхното изпълнение от органите на военното разузнаване и планира бюджета. Управлението за сигурност и контраразузнаване осигурява дейността на апарата на самата Агенция, на министъра на отбраната, на КНЩ и обединените командвания. (В Пентагона цялото контраразузнаване е подчинено непосредствено на министъра на отбраната, а в оперативно отношение  – на директора на ФБР, който играе ролята на началник на цялата контраразузнавателна служба в САЩ).

Особено място в апарата на директора на РАМО заема така наречената „група от отговорни сътрудници на военното разузнаване” – висококвалифицирани специалисти в областта на анализа на разузнавателна информация. Тези анализатори координират насоките на дейността на подразделенията на РАМО по една или друга тематика и по отделни проблеми, организират подготовката на най-важните информационни документи за военнополитическото ръководство на САЩ.

В състава на РАМО съществуват три главни и две отделни управления!!!

Главно управление за операциите, планирането и подготовката на кадрите е основния добиващ орган на РАМО. То осъществява ръководството на всички видове стратегическо разузнаване, в това число агентурно, радио- и радиотехническо (РРТР) и образно, координира въздушно-космическите разузнавателни програми, организира работата на апарата на военните аташета. Главното управление отговаря също и за осигуряването на командването на въоръжените сили на САЩ с необходимата информация, реализира програмите за специална подготовка на кадрите. В неговия състав влизат следните управления: ръководство на добива на разузнавателни данни, операции и ръководство на военните аташета, планиране и разузнавателно осигуряване на командванията и подготовка на кадрите.

Главно управление външна разузнавателна информация ръководи цялата информационна работа на разузнавателните служби на Министерството на отбраната, осъществява информационно осигуряване на висшето военно-политическо ръководство на САЩ, по-конкретно Министерството на отбраната и неговите основни оперативни елементи. То включва следните управления: разузнавателни оценки, научно-техническа информация и анализ на данните от образното разузнаване. С информационната дейност са заети до 2 хил. специалисти, които активно използват мощна информационна база с висока степен на компютъризация. При това с обработката на данните само за Съветския Съюз и страните от Източна Европа се занимават над 600 висококвалифицирани анализатори. За извършване на анализаторска дейност, РАМО привлича също и до 150 различни научно-изследователски центрове, лаборатории и други организации на видовете въоръжени сили. В информационно отношение главното управление осъществява широко взаимодействие не само с другите членове на «разузнавателната общност» на САЩ, но и с разузнавателните служби на повече от 45 съюзни или приятелски на Съединените Щати страни. Информационната служба на РАМО следи за състоянието и перспективите за развитие на основните системи оръжия на чуждите държави, насочеността на строителството на техните въоръжени сили, организацията и нивото на бойната подготовка на войските и състоянието на военната икономика. Главните усилия в тази област са насочени към анализ на протичащите в СССР процеси на промени от социално-икономически и военен характер, мероприятията за осъществяване на конверсията в съветската промишленост и тяхното влияние върху военния потенциал на страната. В информационния масив на РАМО има описания на 500 хил. обекта-цели, в това число и съветски. Специалистите извършват оценка на тяхната физическа уязвимост и ефективността от евентуалното използване на ядрено оръжие срещу тях.

Информационните служби на РАМО отделят значително внимание на натрупването и отчета на лични данни за представителите на военно-политическото ръководство на СССР и воденето на персонален отчет на съветските офицерски кадри.

Главно управление административно – техническо осигуряване не само осъществява материално-техническото осигуряване на РАМО, но и организира глобална закрита комуникационна система за предаване на разузнавателна информация. В него влизат следните управления: технически служби и осигуряване, кадри, информационни системи, комуникации, закупуване, ръководство на информационната система на Министерството на отбраната, нейното инженерно осигуряване. Специалистите от тези управления закупуват в интерес на РАМО: електронно-изчислителна техника, средства за свръзка, осигуряват дейността на централната справочна служба, която съгласно публикуваните данни наброява повече от 50 специализирани подразделения и извършва инженерно осигуряване на програмно-математическите системи.

Управлението за разузнавателно осигуряване на КНЩ изготвя разузнавателна информация непосредствено за КНЩ, организира дейността на националния център за военно разузнаване (ЕП РАМО), ръководи дейността на центъра за тревоги на РАМО**, осъществява аналитичното осигуряване на националната система за управление на въоръжените сили. В него се затварят всички елементи на глобалната система за индикация и предупреждение. Това управление организира подготовката на докладите за текущата обстановка за министъра на отбраната и КНЩ, изпраща специалисти в състава на въздушния КП и запасния команден център на КНЩ, поддържа взаимодействието на центъра за тревоги на РАМО с аналогичните органи на други федерални ведомства, (например ЦРУ) и ситуационната стая на Белия дом.

Управлението за външни връзки на РАМО отговаря за координацията на действията на американското  военно разузнаване със специалистите от други федерални ведомства и от съюзните страни, изпълнява изключително важната в условията на Съединените Щати работа по поддържане на ефективна връзка с комисиите от Камарата на представителите и Сената в Конгреса на САЩ, организира разузнавателното осигуряване на работата на различни външно-политически ведомства в сферата на преговорите по военни въпроси.

Структурата на РАМО, както и на другите компоненти на военното разузнаване, постоянно се усъвършенства на най-различни нива в съответствие с измененията във военностратегическата обстановка и коригирането на приоритетите на задачите. Основният контингент специалисти за военното разузнаване се подготвя в школата (колежа) на военното стратегическо разузнаване, подчинена на РАМО. В това учебно заведение преминават обучение не само военни и цивилни специалисти от Министерството на отбраната, но и представители на други федерални ведомства на Съединените Щати. След завършване на школата випускниците  получават диплома, свидетелстваща за получаването на висше образование в областта на  стратегическото разузнаване. Към тази школа функционират многобройни краткосрочни курсове за разузнавателна подготовка по различни дисциплини. За повишаване на ефективността на агентурното разузнаване, РАМО е получила възможност широко да използва «покрива» на официални учреждения и да създава собствени бизнес форми за прикритие.

През 1952 година с указ на президента на САЩ е било създадено силно засекретената Агенция за национална сигурност (АНС) – «гигантското ухо на Америка». Тази организация придоби широка известност не само с огромните мащаби на своята тайна работа – прехват и четене на чужди секретни документи. АНС се превърна в пряк продължител на делото на небезизвестните «черни шкафове» и бързо се разрасна в мощна, протегнала електронните си пипала по цялото земно кълбо организация. Бъдейки подчинена на министъра на отбраната, тя притежава особен национален статут. Преди няколко години, един служител от това свръхсекретно ведомство, само заради невнимателно споменаване на своята принадлежност към него, щеше да бъде осъден на лишаване от свобода.

АНС води прехват и дешифриране на кодовете на почти всички чужди държави, в това число и на своите съюзници. Агенцията ръководи цялата система за радио- и радио-техническо разузнаване (РРТР) на Съединените Щати, обезпечава сигурността на системите за правителствена свръзка на САЩ и разработва кодове. В щаб-квартирата на АНС във Форт Мид работят до 24 хил. кадрови служители; броят на специалистите, работещи в многобройните разпръснати зад граница и на територията на САЩ постове за РРТР достига много десетки хиляди човека. Годишният бюджет на АНС достига 15 млрд. долара.

Дейността на Агенцията обхваща всички аспекти на добива на информация, криптоанализ на закрити комуникации, дешифриране на телеметрична информация, следене за изстрелване на ракети, разработване на системи за закриване на комуникационните линии. Освен това, тя организира в широки мащаби научно-изследователска и опитно-конструкторска работа (НИОКР) в областта на създаването на технически средства за РРТР. Агенцията твърдо заема водещо място на Запад в областта на използването на електронно-изчислителна техника за дешифриране на прехванатата информация и използва най-съвременните компютърни системи. В нейния състав се намират следните управления: РРТР; сигурност на свръзката; НИОКР; телекомуникации и електронно-изчислителна техника; а също и спомагателни – административно; МТО; планиране и изготвяне на политики, програми и ресурси.

През 1961 година в САЩ се появи още едно свръхсекретно ведомство - Национална агенция за въздушно-космическо разузнаване (НАВКР), което развърна своята практическа дейност с това, че продължи започнатите от ЦРУ шпионски полети на самолетите U-2. След това то се зае с използването на първите американски спътници за разузнавателни цели.

Официално НАВКР влиза в състава на Министерството на ВВС. Обаче, имайки особен национален статут, агенцията в значителна степен е автономна. Агенцията се занимава с експлоатацията на разузнавателните изкуствени спътници на Земята (ИСЗ) в интерес на цялата «разузнавателна общност» и координира работата по създаване на нова космическа техника. Например, съгласно съобщенията американското списание «Сайънс», НАВКР активно работи над проблемите на филтрирането на огромни масиви от информация, получавани с помощта на най-новите разузнавателни ИСЗ. Развръщаната в момента система «Лакрос» с РЛС на бода, ще позволи при всякакви метеорологични условия денонощно да се получават изображения на земната повърхност с висока разрешителна способност. Планирано е въвеждането в експлоатация на система от ИСЗ тип КН-12 с мощен телескоп на борда, работещ както във видимия, така и в инфрачервения диапазон. Това, според американските специалисти, ще осигури ефективно следене на мобилни и стационарни цели, подлежащи на унищожаване в началото на войната, осъществяване на твърд и надежден контрол за спазване на бъдещи договори по стратегическите настъпателни въоръжения. В проблем се превръща скоростната обработка на огромното количество постъпваща от разузнавателните ИСЗ информация.

Годишният бюджет на НАВКР, имаща персонал от 25 хил. души, се  оценява на 4 – 7 млрд. долара. Това не е учудващо, доколкото стойността на един ИСЗ «Лакрос» достига 500 млн. долара, а КН-12 – надхвърля 1,5 млрд.!!! Командирите на оперативните звена, само след няколко часа след извеждането в орбита на ИСЗ, ще могат да получат изображения на нужния участък от местността. Всеки вид въоръжени сили на САЩ разполага в настоящо време с мощни разузнавателни органи, чиято ефективност постоянно се увеличава, а структурата им се реорганизира за осигуряване на по-голяма гъвкавост.

Ръководството на цялото разузнаване на Сухопътните войски се  осъществява от неговия началник с помощта на един добре функциониращ апарат, включващ следните управления: външни връзки, външно разузнаване, контраразузнаване, разузнавателни системи. Основните работни органи на армейското разузнаване, изпълняващи както оперативни, така и стратегически задачи, са командванията за разузнаване и сигурност, а също и разузнавателното управление.

Командването за разузнаване и сигурност има над 15 хил. специалиста, които изпълняват разузнавателни и контраразузнавателни задачи, водят стратегическо радио- и радиотехническо разузнаване, извършват обработка на получената информация. Командването ръководи дейността на разузнавателните органи в зоната на  отговорност на обединените командвания на въоръжените сили на САЩ. Само в неговата щаб-квартира работят повече от 2 хил. специалиста, а в щаб-квартирата на АНС, (на която то е подчинено в оперативно отношение), – около 3 хил. В състава на командването влиза и така наречената „група за разузнавателно осигуряване”, окомплектована със специалисти по диверсионна работа в количество от около 300 души. Журналистите не веднаж са писали за това подразделение, сформирано някога за освобождаване на американските заложници в Иран (1979)! Поради спецификата на нейните задачи групата е имала и неофициално название – «мини-ЦРУ».

Разузнавателно управление на Сухопътните войски ръководи работата на три големи информационни центрове и осигурява командването с данни от РРТР.

Центърът за анализ и оценка на заплахата изготвя оперативна информация, материали за дългосрочно прогнозиране, оценки на състоянието на въоръжените сили и военната икономика на страните – вероятни противници, анализира развитието на военната наука, моделира възможните операции на въоръжените сили на СССР и страните от Източна Европа, извършва сравнителен анализ на военните потенциали на държавите, оценява обстановката в районите на вероятното използване на американските войски, изготвя образна информация за обектите и оръжейните системи на другите държави. Основният масив с разузнавателна  информация на Центъра се отнася за СССР, поради което по-голямата част от служителите – (те са общо около 300) са специалисти по «съветските проблеми».

Армейският център за чуждестранна научно-техническа информация изготвя разузнавателна информация по най-различни проблеми – (от медицина – до ракетна технология), прогнозира научно-техническата заплаха за Сухопътните войски на САЩ, изучава образци на чуждестранни оръжия. В него работят около 600 специалисти – анализатори.

Центърът за информация по ракетно и космическо оръжие се занимава с добива, обработката и разпространението на научно-техническа информация за ракетните и космическите оръжейни системи, комплексите за ПВО, изследване на технологичните възможности за създаване на ПРО от другите държави. Тук работят почти 400 висококвалифицирани специалисти.

Разузнавателната служба на ВВС има специфична организационна структура и разполага със значителни сили и средства. Нейната основа се формира от апарата на помощник-началника щаба на ВВС по разузнаването, разузнавателното управление на ВВС, командването за сигурност и РЕБ, управление на чуждестранна техника, центъра за техническо разузнаване и контрол на ВВС.

Апарат на помощник-началник щаба на ВВС по разузнаването – играе ролята на планиращ и ръководен орган за цялото разузнаване на ВВС. Той включва следните управления: – разузнаване на целите, кадри, изготвяне на политики, планиране и програми, а също и сигурност на свръзката. Освен това, разполага и с отдел за връзка с КНЩ и Съвета за национална сигурност.

Разузнавателно управление ВВС – това е основния оперативен разузнавателен орган на американските военновъздушни сили. То добива и обработва информация, изготвят материали за осигуряване на текущото и дългосрочното планиране и строителството на ВВС на САЩ, подготовката и воденето от тях на бойни действия. Управлението организира разработката на аналитични материали за направленията на развитие на ВВС на СССР и тяхното бойно използване, относно съветската военна доктрина, стратегия и НИОКР, отговаря за подготовката на екипажите по програмите за оцеляване в тила на противника. Личният състав на този орган е 2 -3 хил. души. В него влизат следните управления: сигурност и свръзка, ръководство на използването на разузнавателните данни, (по ВАТ), резерва от разузнавателни сили, изследване и проблеми на ВВС на СССР, оценки на заплахите и технологиите, предупреждение и регионални оценки, обезпечаване на обединените служби. Освен това, разузнавателното управление разполага с център за специални операции на ВВС, който ръководи цялото агентурно разузнаване на военновъздушните сили. В него, работят до 350 специалиста, а неговите оперативни подразделения водят разузнавателна дейност в различни райони на света.

Командване за сигурност и РЕБ – представлява АНС в миниатюрен вариант и действа в оперативно отношение под нейното ръководство, (доколкото отговаря за организацията воденето на РРТР), криптоаналитичната дейност, защитата на средствата за  свръзка и РЕБ непосредствено в интерес на военновъздушните сили. В щата на командването влизат 14 хил. специалиста, от които се комплектоват постовете за РРТР и екипажите на разузнавателните самолети.

Управление чуждестранна техника – организационно не влиза в разузнаването, а в състава на командването за разработване на оръжейни системи за ВВС. Обаче то изпълнява разузнавателно-информационни задачи по проблемите на авиацията и космонавтиката на страните – вероятен противник. Управлението добива и изучава образци на бойна техника на други държави, анализира уязвимостта от ракетно-космическите оръжия, ръководи някои програми за добиване на информация и създаване на нови технически системи, осъществява разузнавателно осигуряване на командването, особено в областта на перспективните въздушно-космически оръжия. То включва следните департаменти: планиране и операции, технически системи, обработка на данни, технологичен департамент и оценка на заплахите.

Едно от най-важните места в разузнавателната система на ВВС заема центърът за техническо разузнаване и контрол на ВВС, който отговаря за организацията на работата на глобалната комплексна система за откриване на ядрени опити и оценка на техните характеристики. Около 1,4 хиляди висококвалифицирани специалисти контролират мрежа от сеизмични и хидроакустични станции и система за добиване на информация с въздушно космическо базиране. Центърът оценява потенциала на другите държави в областта на ядрената енергия.

Главната задача на военноморското разузнаване, което в сравнение с разузнавателните органи на другите видове въоръжени сили има значително по-голям опит и традиции, се състои в осигуряването на ВМС с данни за ефективни действия в предните райони срещу съветския флот. Неговите основни усилия са насочени към установяване на контрол в океанските и морските ТВД (театри на военни действия), добиване на информация за ВМФ на СССР и за военно-морските флотове на другите вероятни противници. Морското разузнаване проследява ежедневната дейност на чуждите флотове, разкрива направленията на тяхното строителство, състоянието и перспективите за развитие на оръжейните системи, разкрива системите им за базиране.

Общото ръководство на цялата разузнавателна и контраразузнавателна дейност в американските ВМС се осъществява от разузнавателното управление към щаба на ВМС, основната оперативна работа по събиране на разузнавателна информация изпълняват подчинените му разузнавателно командване на ВМС и командване на групите за сигурност на ВМС.

Разузнавателното командване на ВМС играе водеща роля в сферата на събиране и обработка на разузнавателни данни, за което разполага с ефективни сили и средства. То води агентурно разузнаване, използва най-различни източници за получаване на информация с цел да се проследи състава и определят бойните възможности на чуждите флотове. Като основен оперативен орган на командването се споменава така нареченото „168 оперативно съединение”, чиито групи действат при командванията от ВМС на САЩ в различни зони. Командването разполага със значителни възможности за водене на информационно-аналитична работа с цел обезпечаване с необходимите данни на националното военно-политическото ръководство, на командването на ВМС и оперативните компоненти на военно-морските сили. В неговия състав има няколко специализирани информационни центъра, осъществяващи добиване, обработка и разпределение на многопланова разузнавателна информация в различна форма, започвайки … от кратки съобщения – до фундаментални разработки. Включеният в командването „Център за научно-техническо разузнаване на ВМС” се занимава с проблемите на анализа на бойните възможности  на чуждестранните флотове, формира информационния масив на цялото морско разузнаване, анализира концепцията за оперативно използване на компонентите на чуждестранните флотове, обработва данни от РРТР и от образното разузнаване, изучава ТТХ на бойните кораби на вероятния противник, внимателно следи за създаваните зад граница нови технологии, свързани с флота. Центърът за обработка и разпределение на оперативна и разузнавателна информация съсредоточава усилията си към осигуряването на бойното използване на ВМС на САЩ, следи за оперативната обстановка на морските театри, проследява ученията на ВМС на СССР, обръщайки особено внимание на проблемите на подводната война, изучава оперативните възможности на търговските флотове. Освен това, командването разполага с „Център за автоматизирана обработка на разузнавателна информация”.

Командването на групите за сигурност на ВМС отговаря за организацията и воденето на РРТР на флота и се намира в оперативно подчинение на АНС. Оперативните групи и отряди за сигурност (по данни на американската преса тяхното число достига съответно 27 и 11) са разсредоточени в различни райони на света и са на разпореждане на командването на ВМС на САЩ в зоните.

Специалните и обединени командвания на въоръжените сили на САЩ използват за своите интереси собствени многочислени добре оборудвани с технически средства разузнавателни части и подразделения с разнообразна структура.

Ръководството на „разузнавателната общност” на Съединените щати, (въпреки положителните тенденции в развитието на съветско-американския диалог), продължава да взема мерки, насочени към по-нататъшното нарастване на силите и средствата на националното разузнаване, отчитайки динамичните процеси в света, особено в Съветския съюз и страните от Източна Европа и възможностите за сключване на нови споразумения за контрол над въоръженията. С цел по-ефективно разузнавателно осигуряване на външната и военната политика на Вашингтон, трябва да се повишат качествените параметри на разузнаването и значително да се увеличи неговата материална база. Върви процес на развръщане на нови космически разузнавателни системи, усъвършенстване на средствата за добив и автоматизирана обработка на информацията, на подготовка на квалифицирани специалисти-разузнавачи за необходимия профил. Например, според съобщението на вестник «Ню Йорк таймс», институтът за чужди езици на Министерството на отбраната от приеманите ежегодно 4,5 хил. обучаеми, хиляда подготвя целенасочено за работа по Съветския Съюз. Неговите випускници се предвиждат за активно използване в състава на инспекционните групи на територията на СССР за контрол на изпълнението на споразумението за съкращаване на въоръженията, след овладяване на методиката за получаване на разузнавателна информация в хода на контактите със съветските военнослужещи. ЦРУ и военното разузнаване, включвайки се доста активно в борбата с наркобизнеса и тероризма, изнесоха своите операции извън границите на Съединените Щати, «усвоявайки» територията не само на Латинска Америка, но и много други  райони на света. Администрацията на Дж. Буш, вече е приела няколко юридически решения, даващи на разузнаването широки пълномощия за провеждане на операции зад граница. Едновременно тече процес на насищане на висшите органи на властите на САЩ, участващи във формирането на военно-политическия курс на страната, с високо квалифицирани експерти в областта на разузнаването, което предполага по-нататъшна активизация на дейността на американските специални служби. Обявените от администрацията вероятни съкращения на числеността на разузнавателните органи на Министерството на отбраната, носят в голяма степен показен характер и могат да засегнат само дублиращите се звена в управленческия апарат, а също и многобройните обекти за РРТР, които губят своето значение с извеждането на съветските войски от Източна Европа.

Източник: http://infobalkani.wordpress.com